Два филма на име Наза разказват различни истории за войната в Газа

Два филма, една абревиатура

През 2026 г. излязоха два документални филма под почти едно и също име. И двата вземат «Naza» от всекидневната ивритска абревиатура на IDF за נזק אגבי, נז״א (nezek agavi), съпътстваща вреда: случайна вреда за цивилни, когато се поразява военна цел. Този речник не е признание за намерение. По правото на въоръжения конфликт нападателят може да порази правомерна военна цел дори когато се очаква известна вреда за цивилни, при условие че атаката е насочена към целта и съпътстващата вреда не е прекомерна спрямо очакваното военно предимство; от командира се очаква също да отмени или спре удара, ако стане ясно, че съпътстващата вреда би била прекомерна. Оценката на такава вреда е начинът, по който сила, която спазва закона, се опитва да задържи удара вътре в тези правила. Венецианският филм отнася думата като ключ към система за масово убиване на цивилни. По-късният израелски филм отнася същата дума като изходна точка на друг разказ за това как е водена войната в Газа. Читателите могат да гледат и двата и да решат на кое свидетелство и на кой екранен материал се доверяват повече.

Първият филм, NAZA, е написан и режисиран от израелските журналисти Yuval Abraham и Rachel Szor, по-рано сърежисьори на отличения с «Оскар» No Other Land. Той е късно добавен в официалния конкурс на 83-ия кинофестивал във Венеция, премиерата е на 10 септември 2026 г., а два дни по-късно печели Специалната награда на журито. Фестивалното и браншовото отразяване свързват продукцията с Обединеното кралство; The New York Times съобщи, че е копродуциран от The Guardian, а CNN посочи Jonathan Glazer като изпълнителен продуцент. The New York Times и Breitbart описаха 80-минутен филм; The Free Press, CNN, Fox News и The New York Times съобщиха за 25-минутни овации на крака на премиерата. Приемът на фестивала не е спорен. Спорно е това, което твърдят анонимните говорители.

Вторият филм, Наза: Истинската история, излезе онлайн в началото на октомври 2026 г. Публикация, която назова авторите, изреди подполковник от резерва Roi Danino, Hagai Gutman и Ariel Averbuch. The Jerusalem Post представи творбата като контрафилм, «насочен пряко към дискредитиране на твърденията» във венецианския документален филм. Това не е фестивално заглавие. Направен е, за да срещне венецианския филм на същия терен: думата «Naza», израелската военна реч и обвинението, че подборът на цели в Газа е станал разрешение да се убиват цивилни.

Кой говори и как се използва камерата

И двете обсъждания на венецианския филм се връщат към една и съща зрителна подредба. The Financial Times описа Abraham нощем на покрив в Тел Авив, как снема свидетелство от хора, чиито лица са в сянка, с прозорци на апартаменти в преходите. The New York Times съобщи за 24 души, описани като израелски разузнавателни офицери и войници, неидентифицирани, с променени лица и гласове. Рецензенти и кадри показват говорещите като тъмни силуети. IDF по-късно каза, че не може да провери кои са тези хора. The Jerusalem Post предаде позицията на армията: филмът се опира на непроверими анонимни свидетелства и съдържа правни неточности, а решенията за удар и оценката на вреда за цивилни вземат обучени военни и правни длъжностни лица, не алгоритъм. The New York Times цитира военните, които упрекват «анонимни свидетелства на лица, чиято самоличност не може да бъде проверена».

Истинската история сменя списъка на свидетелите дори там, където заема подобна реторична почва. The Jerusalem Post я рамкира като изрично опровержение. Промоционални публикации казаха, че предлага разказ от първа ръка, предназначен да «подреди фактите» за войната срещу Хамас. Затова филмите искат от зрителя да се довери на различен вид източник: неназовани хора, чиито чинове не могат да се проверят, срещу хора, които опровержението представя като готови да говорят като командири и разузнавателни офицери, все още вътре във военновременните граници на сигурността. Нито един формат сам по себе си не доказва политика за подбор на цели.

Какво твърди всеки филм и какво показва

Филмът на Abraham и Szor, както го обобщават The Free Press, The New York Times, CNN и The Financial Times, твърди, че смъртта на цивилни в Газа не е била случайна странична последица от борбата с Хамас, а е била вградена в подбора на цели. Съобщава се, че интервюираните описват числа «Naza», тоест очаквани смърти на цивилни, вързани към цел; използване на наблюдение и, в разказа на филма, на изкуствен интелект; и процес, в който домове и семейства са били по-лесни за удар от терористи на открито. The New York Times съобщи, че един говорещ казал, че Израел съзнателно е нанасял удари, които са убили 20, 30 или дори 300 цивилни, и че в един случай е дадено одобрение за удар, който е можел да убие 500. Това са твърдения, казани пред камера от анонимни говорители, не заключения на съд. The Free Press отбеляза, че шокът от самия факт, че IDF е оценявала смъртта на цивилни преди удар, сам по себе си не превръща тези смърти в умишлено убийство; изчисляването на очакваната съпътстваща вреда е това, което изискват разграничението и пропорционалността.

Публикуваната на 1 октомври 2026 г. линия на IDF отговори публично. Публикации, които се въртяха този ден, цитираха армията: филмът «представя изкривена, подвеждаща и недобросъвестна картина на процеса на планиране на цели и нанасяне на удари на IDF» и насочиха читателите към пълен писмен отговор. По-рано The New York Times съобщи, че военните, които казаха, че са гледали само откъси, отрекоха да са планирали, одобрявали или извършвали удар, при който се е очаквало да бъдат убити 500 цивилни или число близо до това, и казаха, че са действали според международното право. Началникът на Генералния щаб генерал-лейтенант Eyal Zamir нарече филма дело на «кръвни клевети» и на «умишлени изкривявания на действителността». Читателите трябва да приемат това като защитата на институцията, както трябва да приемат анонимното свидетелство за непроверено, докато не могат да се сверят имена, дати и досиета на удари.

Истинската история не изразходва времетраенето си да оспорва всеки венециански цитат. The Jerusalem Post я представи като усилие да се дискредитира венецианската теза, а не да се преиграе. Специалистът по градска война John Spencer, обсъждайки същия спор за подбора на цели, твърдеше, че да се изчисли колко съпътстваща вреда позволява правото и после да се опитваш да останеш вътре в тази граница е обратното на политика на изтребление, и че методът на Хамас да се бие изсред цивилни е замислен така, че да превърне тези правомерни изчисления в политическо оръжие. The New York Times съобщи, че военните и израелски коментатори също упрекнаха венецианския филм, че не признава стратегията на Хамас да вгражда терористи и инфраструктура сред цивилни. Картините и откритите интервюта също могат да са избирателни. По-широкият спор за помощта и глада е оспорван; съпътстваща бележка на този сайт съпоставя Хамас и хуманитарната помощ със завладян материал, а друга излага твърдението за глад.

Моралните категории не са взаимозаменяеми. Единият филм пита дали системата за подбор на цели на демократична армия е станала машина за убиване на цивилни. Другият пита дали терористична организация, която на 7 октомври 2023 г. е избила израелци, е отвела заложници в гъст град и се е вградила сред некомбатанти, може да се воюва без вреда за цивилни. Хамас не е държава по правото на въоръжения конфликт по начина, по който е Израел. Международното право все пак обвързва нападателя с разграничение и пропорционалност. Точно затова «Naza» съществува като щабен жаргон и затова и двата филма го сграбчиха. Съпътстващата вреда при удар по военна цел не е същото действие като умишленото убийство на цивилни на 7 октомври.

Прием и къде може да се гледа всеки

Официалната израелска реакция към венецианския филм беше остра. Министърът на културата Miki Zohar каза, че ще действа да отнеме гражданството на режисьорите, и говори за предателство към държавата, според The New York Times и The Jerusalem Post. CNN съобщи, че министър-председателят Benjamin Netanyahu е заплашил да отнеме гражданството на режисьорите. Breitbart го цитира за появата на филма във Венеция: «Ние се борим срещу глобално антисемитско подстрекателство» и «Когато идва отвътре при нас, то е просто непоносимо». Крайнодесни протестиращи се събраха пред дома на родителите на Szor. Фестивални критици, включително в The Financial Times, отнесоха филма като съществено обвинение. Това са политически и естетически съждения, не присъда за всеки удар.

Истинската история на свой ред беше представена и като копие, и като опровержение. The Jerusalem Post я нарече контрафилм. Близки до Израел профили рекламираха безплатен показ и използваха фразата «да се подредят фактите». Споделяне от правителство или посолство не е независима проверка; това е държава, или нейните приятели, която избира разказ.

Венецианското NAZA е заглавие за киносалон и фестивал. The New York Times записа фестивална премиера в САЩ на 26 септември 2026 г.; CNN го включи сред най-обсъжданите документални филми на сезона. То не е безплатният показ на този сайт. Истинската история е филмът, който този сайт помества. Свързани обяснения за връщането на заложници и за обвинението в геноцид стоят до него за читатели, които искат документи, не аплодисменти. Гледайте и двата. Проверете кой е назован. Проверете какво е публикувала армията. После съдете кадрите, не заглавието.