Какво е BDS, с думите на самите му основатели

Кампанията „Бойкот, изтегляне на инвестиции и санкции“, известна като BDS, призовава потребители, кампуси, църкви, синдикати, фирми и правителства да изолират Израел, докато не приеме фиксиран списък от политически искания. Организаторите ѝ описват това като ненасилствен натиск по образец на борбата срещу апартейда в Южна Африка. Скептичният читател трябва да започне от тези текстове, после от записаните думи на най-известния основател на кампанията, а не от лозунгите на която и да е страна. Документите не описват тесен протест срещу конкретен кабинет или конкретно селище. Те описват условия, които, ако бъдат изпълнени така, както авторите им ги определят, биха сложили край на Израел като еврейска национална държава.

Какво всъщност казва призивът от 2005 г.

На 9 юли 2005 г. коалиция от арабски групи публикува Призива на палестинското гражданско общество за BDS. Фондацията за защита на демокрациите отбелязва три искания: край на окупацията и колонизацията на „всички арабски земи“ и демонтиране на бариерата на Западния бряг; признаване на „пълно равенство“ за арабските граждани на Израел; и „зачитане, защита и насърчаване на правата на палестинските бежанци да се върнат в домовете и имотите си“, език, който самият призив свързва с препоръка на Общото събрание от 1948 г. (FDD).

Третото искане е оста, и то най-често е най-слабо обяснено на западната публика. BDS третира завръщането, включително за по-късни поколения, които заявяват статут на бежанец, като непреговаряемо право на влизане в Израел вътре в линиите на примирието от 1949 г. Позовавайки се на цифри, публикувани на самия сайт на BDS, FDD отбеляза над 7,25 милиона души, описани като арабски бежанци, срещу около 6,7 милиона евреи и 1,9 милиона араби, които са израелски граждани. Омар Баргути в собствената си книга настоява за неограничено завръщане на всички, които заявяват този статут, включително потомците на напусналите през 1948 г. Изводът на FDD е, че такова завръщане би заменило демокрация с еврейско мнозинство с друга държава с арабско мнозинство. Баргути отхвърля демографското възражение като защита на онова, което нарича колониален ред. Това не е недоразумение между двете страни. Това е спорът (FDD).

Първото искане също е по-широко от „Западния бряг“. „Всички арабски земи“ остават неопределени в призива. FDD отбелязва, че прекратяването на окупацията на „всички“ такива земи означава, че израелският контрол е нелегитимен дори вътре в линиите от 1949 г. Прекратяването на израелския контрол в района, който израелците наричат Юдея и Самария, не би било достатъчно по собствения триделен критерий на кампанията.

Основателите и какво казаха за съществуването на Израел

Омар Баргути, роден в Катар от арабски родители, помогна през 2004 г. да се започне Палестинската кампания за академичен и културен бойкот на Израел и е основното публично лице на BDS (Influence Watch). Палестинският национален комитет на BDS бе създаден в Рамала през 2007 г., за да координира работата. Много изследователи проследяват стратегията за изолация и до Форума на НПО на конференцията в Дърбан през 2001 г., който призова за „пълна и тотална изолация на Израел“ (FDD).

Баргути не е бил загадъчен. Камарата на представителите на САЩ в H. Res. 246 от 23 юли 2019 г. го цитира: „Ние се противопоставяме на еврейска държава в която и да е част на Палестина. Никой палестинец, рационален палестинец, не продаден палестинец, никога няма да приеме еврейска държава в Палестина“ (Jewish Virtual Library). Сборникът с негови изказвания в същата библиотека отбелязва, че изходът с една държава би бил „унитарна държава, в която по определение евреите ще са малцинство“, и че ако бежанците се върнат при условията на BDS, „палестинското малцинство ще стане палестинско мнозинство на онова, което днес се нарича Израел“ (JVL). Ахмед Мур, пишейки като застъпник на BDS, сведе следствието до едно изречение: „BDS наистина означава края на еврейската държава.“ Това не са враждебни перифрази. Това са думите на говорещите.

Антидифамационната лига използва този запис, за да отличи BDS от натиск, насочен към договорен двудържавен изход. Когато двама учени, които се наричаха ционисти, подкрепиха бойкота като начин да се спаси еврейска държава до арабска, Баргути отхвърли подкрепата като опит да се „присвои“ BDS. В неговия разказ проблемът не е само окупацията след 1967 г. Това е съществуването на Израел като еврейска държава (ADL).

Резултати, обрати и икономическият запис

BDS имаше тактически успехи: резолюции на студентски управления, някои гласувания на църкви и синдикати, натиск върху културни места и няколко корпоративни решения за дейности на Западния бряг. Тези епизоди са реални и движението ги рекламира. Те не донесоха изолацията, която призивът от 2005 г. искаше. Историята на кампанията в Jewish Virtual Library заключава, че тя не е повлияла на политиката на Израел и е имала незначителен ефект върху икономиката на Израел, докато търговията между САЩ и Израел е останала стабилна, като вносът и износът заедно надхвърлят 38 милиарда долара за периода, който тя разглежда (JVL).

Където фирми преместиха заводи, арабски работници от Юдея и Самария понякога загубиха работа. SodaStream, която наемаше израелци и местни араби на обект на Западния бряг, по-късно премести производството в Негев; след преместването BDS продължи да се цели в компанията. Израелски длъжностни лица и някои бизнес лидери сочат такива случаи като доказателство, че кампанията вреди на хора, които твърди, че представлява (FDD). Академични сдружения приеха бойкоти на Израел, включително гласуване на American Studies Association през 2013 г. Голям брой университети отказаха да ги последват: FDD отбелязва, че през 2007 г. над 450 президенти на колежи и университети подписаха декларация срещу академични бойкоти, а Jewish Virtual Library записва, че представители на не по-малко от 250 университета отхвърлиха бойкоти на Израел или на израелски академични институции (FDD). Президентът на Палестинската власт Махмуд Абас каза през 2013 г. в Южна Африка, че не подкрепя бойкот на самия Израел, като същевременно помоли други да бойкотират селищата. ПВ и BDS не са един и същ проект (FDD).

Защо правителствата го наричат дискриминация

Западните правителства третираха бойкотите на Израел по национална принадлежност до голяма степен както по-ранния бойкот на Арабската лига: като форма на дискриминация в търговията, не като обикновено несъгласие. Jewish Virtual Library брои 38 американски щати със закони, изпълнителни заповеди или резолюции, които разубеждават от публични договори или инвестиции с компании, бойкотиращи Израел. През 2023 г. Върховният съд на САЩ отказа да разгледа Arkansas Times v. Waldrip и остави в сила решение на апелативния съд за Осми окръг, че законът на Арканзас за сертифициране на изпълнители не е нарушил Първата поправка така, както е била приложена в това дело (JVL). H. Res. 246 се противопостави на BDS, като потвърди правото на американците да критикуват всяко правителство, включително израелското, и бе приета с 398–17 на 23 юли 2019 г. (JVL).

Германският Бундестаг на 17 май 2019 г. прие резолюция, която заявява, че „аргументите и методите на движението BDS са антисемитски“. Текстът каза, че тактиките на BDS „неизбежно събуждат асоциации с нацисткия лозунг ‚Kauft nicht bei Juden!‘“ — „Не купувайте от евреи!“. Гласуването беше политическо, не наказателен кодекс, и не беше юридически обвързващо (FDD). Върховният съд на Франция на 20 октомври 2015 г. потвърди осъдителни присъди на активисти, които бяха призовали за бойкот на израелски стоки в супермаркети, и третира призива като подбуждане към дискриминация въз основа на национален произход (AJC). Националните законодателни органи не са третирали BDS като обикновено несъгласие.

Аргументът за дискриминация не зависи от забрана на критиката към израелската политика. Той зависи от двоен стандарт и от крайно състояние. BDS организира икономическо и културно наказание на еврейската държава сред окупаторите, нарушителите на човешки права и етнически определените политически образувания в света и третира израелските университети, творци и цивилни като законни мишени. H. Res. 246 заяви, че движението „не признава, а много от поддръжниците му изрично отричат правото на еврейския народ на национално самоопределение“. Това е линията, която много правителства теглят: протестът срещу политика е обичаен; кампания, чиито основатели отхвърлят еврейския суверенитет „в която и да е част на Палестина“, е нещо друго.

След 7 октомври 2023 г. тази линия стана по-лесна за виждане. Клането на Хамас и последвалата градска война бяха, в рамката на BDS, допълнителни основания да се изолира Израел. FDD записа, че кампанията възхвалява „оправданата употреба на въоръжена съпротива срещу армията и цивилните на потисниците“, вместо да третира движение, посветило се да сложи край на Израел като еврейска държава, като пречка за мира (FDD). Читателите, които искат израелския запис за избора на цели, а не резюмето на кампанията за него, могат да гледат филма и отделната бележка за обвинението в геноцид. Призивът от 2005 г. не е пренаписан. Трябва да се чете така, както е написан.