BDS и антисемитизмът: когато бойкотът се стоварва върху евреите
Критикувайте Израел колкото искате. Когато бойкот обявява еврейски музиканти, студенти и хорове за съучастници, той е прекрачил в антисемитизма. Ето фактите.
Основното
- Работната дефиниция на IHRA защитава критиката към Израел, „сходна с критиката към всяка друга държава“; това, което тя отбелязва, е двойният стандарт (Jewish Virtual Library).
- На 1 юни 2017 г. Европейският парламент призова държавите членки на ЕС сами да приемат дефиницията на IHRA (Jewish Virtual Library).
- На 17 май 2019 г. Бундестагът определи методите на BDS като антисемитски: стикерите „Не купувай“ върху израелски стоки напомнят нацисткия лозунг срещу еврейските магазини (CAMERA; Jewish Virtual Library).
- PACBI настоява за бойкот на всички израелски академични и културни институции и призовава публиката да бойкотира състави като Israel Ballet и Израелския филхармоничен оркестър (NGO Monitor).
Критиката е позволена. Не това е въпросът.
Критикувайте Израел. Израелците го правят всеки ден: вестници, съдилища и офицери всяка седмица спорят за селищата, пропорционалността и воденето на войната. Никой няма нужда от разрешение. Истинският въпрос е по-остър и хората, които викат „наричате всеки критик антисемит“, рядко отговарят на него: кога една кампания престава да третира Израел като държава, която може да греши, и започва да третира евреите като народ, който може да бъде отбягван, обвиняван или лишаван от правата, които запазва всеки друг народ?
Тази линия не е въображаема. Дефиниции, правила за бойкот, случаи в университети и гласувания в парламенти оставят документална следа. Проследете я.
Какво всъщност казва текстът на IHRA
През май 2016 г. Международният алианс за възпоменание на Холокоста прие правно необвързваща работна дефиниция: „Антисемитизмът е определено възприятие за евреите, което може да бъде изразено като омраза към евреите.“ Същият документ казва, в изречение, което противниците му обикновено пропускат, че „критика към Израел, сходна с критиката към всяка друга държава, не може да се смята за антисемитска“. Така че не, IHRA не забранява да се говори за Газа, селищата или Нетаняху. Илюстративните ѝ примери се отнасят до контекста. Те отбелязват, наред с други неща, отричането на правото на евреите на самоопределение, докато другите нации го запазват, прилагането на стандарти, които не се изискват от други демокрации, използването на класически антисемитски образи за описание на Израел, сравняването на израелската политика с нацистите и възлагането на колективна отговорност на евреите за израелската държава.
Антидефамационната лига (ADL) подкрепя IHRA като насока и обучение, а не като ново престъпление чрез слово, и отбелязва, че някои от примерите, свързани с Израел, остават защитено изразяване според Първата поправка на Конституцията на САЩ. Точно в това е въпросът. Текстът е диагностичен: той обяснява защо определени клишета са антисемитски, дори когато идват облечени като разговор за външна политика. Той не превръща всяка остра авторска статия в омраза.
На 1 юни 2017 г. Европейският парламент одобри резолюция, която подкрепя дефиницията на IHRA и призовава държавите членки сами да я приемат, да защитават еврейските общности от престъпления и слово от омраза и да подкрепят разследванията на правоохранителните органи на антисемитски нападения. Германия прие дефиницията по-късно същата година. През 2019 г. Бундестагът начерта същата линия, когато осъди изявления, „които са формулирани като уж критика на политиката на държавата Израел, но всъщност са израз на омраза към еврейския народ“.
Аргументите срещу дефиницията и какво защитават те
Чуйте противниците с техните собствени думи. Institute for Strategic Dialogue отбелязва, че активисти за свобода на словото твърдят, че IHRA задушава изразяването, като третира част от критиката към ционизма и Израел като антисемитизъм. Конкурентни текстове, Йерусалимската декларация за антисемитизма и документът Nexus, се опитват да начертаят линията по-тясно.
Сега вижте какво защитава по-тясната линия. Американският еврейски комитет (AJC) отбелязва, че нито едно правителство не е подкрепило тези алтернативи и че Йерусалимската декларация защитава прилагането на двоен стандарт към Израел и защитава кампанията за бойкот, оттегляне на инвестиции и санкции, чийто основател е заявил, че иска да разгради еврейската държава. Institute for Strategic Dialogue, описвайки Йерусалимската декларация със собствените ѝ думи, казва, че авторите ѝ са особено загрижени да защитят застъпничеството за правата и самоопределението на арабите в Газа и в Юдея и Самария, че тя не смята за антисемитска подкрепата за двунационална държава на пълно гражданско равенство, макар това да би сложило край на Израел като еврейска държава, и че третира BDS като кампания за бойкот и санкции, а не като антисемитизъм сам по себе си.
Това е аргумент за свобода на словото. Не е доказателство, че антисемитизмът е рядък. Претеглете го спрямо собственото изключение на IHRA за обикновената критика и спрямо случаите, в които „критиката“ е насочена само към евреи.
Institute for Strategic Dialogue отбелязва и голямо припокриване, което виковете скриват: и двата лагера са съгласни, че израелската политика може да бъде критикувана, и двата са съгласни, че критиката може да бъде антисемитска по форма или мотив. Спорът е за двойните стандарти, отричането на еврейското самоопределение и аналогиите с нацистите или апартейда. Това не са семантични дреболии. Те решават дали еврейският студент е гражданин с мнение или заместител на правителство.
Когато бойкотът се стоварва върху евреите
Движението „Бойкот, оттегляне на инвестиции и санкции“ се представя като кампания срещу израелската държава, по модела на изолирането на Южна Африка по време на апартейда, а не срещу евреите. CAMERA отбелязва, че Палестинският национален комитет на BDS настоява, че се противопоставя на „всички форми на расизъм, включително антиеврейския расизъм“, и се оплаква, че противниците му смесват натиска върху Израел с антиеврейски расизъм. Добре. Сложете това самоописание на масата. След това прочетете писмените правила.
Палестинската кампания за академичен и културен бойкот на Израел (PACBI), създадена през 2004 г. като основополагащо звено на BDS, призовава международната общност да бойкотира израелските академични и културни институции с аргумента, че са съучастници в система на потисничество. NGO Monitor цитира PACBI, която призовава публиката да бойкотира израелски артисти като Israel Ballet и Израелския филхармоничен оркестър, който PACBI обвинява, че е „партньор на държавата в планирането, извършването и прикриването на военни престъпления и нарушения на международното право“. InfluenceWatch отбелязва твърдението на PACBI, че „огромното мнозинство“ от израелските и произраелските академици са съучастници, като или защитават държавата, или не я осъждат достатъчно. Запитайте се: какъв закон приема една балетна трупа? Това не е санкция срещу закон. Това е тест за лоялност за музиканти и университети.
В американските университети същата логика достига до евреи, които изобщо не са израелци. Преглед на ADL на активността в университетите през 2020–2021 г. установява, че официалните насоки на BDS за културен бойкот, които призовават да се отбягват „дейности, включващи Израел, неговите лобистки групи и съучастващи институции“, имат „непропорционално голямо въздействие върху еврейската общност“, тъй като групите в подкрепа на BDS често третират обикновени американски еврейски организации като „лобистки групи“ или „съучастващи институции“. Същото правят и правилата срещу нормализацията, които смятат за нелегитимни събития с участието на израелци и араби от Газа или от Юдея и Самария, ако те внушават „равнопоставеност“. Така бойкотът на политика се превръща в бойкот на общност.
Отделни случаи показват преместването от правителството към човека. През септември 2018 г. професорът от Мичиганския университет Джон Чейни-Липолд оттегли обещана препоръка, след като разбрал, че студентката кандидатства за програма в Израел; университетът го наказа, като заяви, че „поведението му е далеч под очакванията на университета и колежа за това как … преподавателите общуват със студентите и се отнасят към тях“. Независимо разследване на Националния съюз на студентите във Великобритания, обобщено от Institute for Strategic Dialogue, установява пропуски в предотвратяването на антисемитски тормоз, който използва клишета за кръвния навет и Ротшилд и държи еврейските студенти отговорни за израелската държава. Колективна вина, конспирация и изпит, на който не е подложена никоя друга етническа група: това са примерите на IHRA в обикновени дрехи.
Германия го каза на глас
На 17 май 2019 г. Бундестагът, по предложение на ХДС/ХСС, ГСДП, СвДП и Съюз 90/Зелените, прие резолюция за противопоставяне на движението BDS и борба с антисемитизма. Foundation for Defense of Democracies отбелязва, че гласуването е политическо, а не наказателен закон. Предложението цитира IHRA, потвърждава целта за две държави и след това прави историческа бележка, която германските законодатели имат пълното право да направят. CAMERA цитира приетия текст: „моделът на аргументация и методите на движението BDS са антисемитски“, а призивите на BDS за бойкот на израелски артисти и стикерите „Не купувай“ върху израелски стоки „напомнят най-ужасния период от германската история“. Английският превод на същото предложение в Jewish Virtual Library казва, че тези стикери „неизбежно събуждат спомени за нацисткия … лозунг ‘Kauf nicht bei Juden!’ (Не купувай от евреи)“. Бундестагът реши да не финансира организации, които поставят под въпрос правото на Израел да съществува или активно подкрепят BDS, и призова други публични органи да последват примера.
BDS и някои германски критици отговориха, че резолюцията сковава политическото изразяване. CAMERA цитира Палестинския национален комитет на BDS, който отхвърля „антиеврейския расизъм“ и настоява, че се цели в режим, а не в народ. Юрген Тритин, законодател от Зелените, който се противопостави на предложението, твърди, че има „климат на сплашване към критиците на окупационната политика на Израел“ и че приравняването на BDS с антисемитизъм би наклеветило ненасилствените активисти. Тогава проверете твърдението спрямо правилата. Бойкотът на държава е познат инструмент. Бойкот, чиито писмени критерии обявяват израелски хорове и оркестри за съучастници и чиято практика в университетите третира еврейския студентски живот като съучастие, вече не е за кабинети и граници.
Изводът
Тежестта на доказване е върху обвинителя и същият тест важи за най-тежките обвинения от войната в Газа, включително обвинението в геноцид. Доказателствата, правото и военната практика могат да бъдат обсъждани. „Наза: Истинската история“ ги обсъжда с офицери пред камерата, които казват каква е била работата им, а не с хор. Това, което не може да бъде вмъкнато контрабандно като „критика“, е най-старият ход: евреите, като евреи, да отговарят за държава, да губят културното си място или да доказват невинност, каквато от никоя друга диаспора не се изисква. IHRA не слага край на този спор. Тя го назовава.
След това прочетете какво е BDS, с думите на самите му основатели.
Източници
- IHRA working definition of antisemitism jewishvirtuallibrary.org
- European Parliament, 1 June 2017 (Jewish Virtual Library) jewishvirtuallibrary.org
- AJC, Q&A on the IHRA working definition ajc.org
- Institute for Strategic Dialogue, Far-Left Antisemitism isdglobal.org
- German Bundestag BDS motion, as translated (Jewish Virtual Library) jewishvirtuallibrary.org
- FDD, Boykott: Germany’s Battle Against the Delegitimization of Israel fdd.org
- CAMERA, What Time won’t tell you about BDS camera.org
- NGO Monitor, Germany Declares: BDS is Antisemitic ngo-monitor.org
- NGO Monitor, PACBI factsheet ngo-monitor.org
- InfluenceWatch, PACBI influencewatch.org
- ADL, The anti-Israel movement on U.S. campuses, 2020-2021 adl.org
- FDD, War by Other Means (Cheney-Lippold) fdd.org
- AJC, University of Michigan discipline of John Cheney-Lippold ajc.org