# Какво иска BDS, с думите на самите му основатели

Призивът на BDS от 2005 г. и собствените думи на Омар Баргути се целят в Израел като еврейска държава, а не в политика. Затова много правителства наричат BDS дискриминационно.

## Основното

- На 9 юли 2005 г. арабски организации отправят призив за бойкот, който включва „право на завръщане“ на бежанците в Израел (Foundation for Defense of Democracies).
- Основателят на BDS Омар Баргути казва: „Ние се противопоставяме на еврейска държава в която и да е част от Палестина“ (Камара на представителите на САЩ, H. Res. 246, Jewish Virtual Library).
- Jewish Virtual Library отчита 38 американски щата със закони, заповеди или резолюции, които възпират бойкотите срещу Израел.
- През май 2019 г. германският Бундестаг заявява, че методите на BDS са антисемитски, и сравнява тактиката му „Не купувай“ с нацисткия лозунг срещу евреите (Foundation for Defense of Democracies).

Кампанията „Бойкот, оттегляне на инвестиции и санкции“, BDS, призовава потребители, университети, църкви, синдикати, фирми и правителства да изолират Израел, докато той не изпълни фиксиран списък с политически искания. Организаторите ѝ наричат това ненасилствен натиск по модела на борбата срещу апартейда в Южна Африка. Добре. Не я съдете по лозунгите ѝ. Съдете я по основополагащия ѝ текст и по документираните думи на най-известния ѝ основател. Тези документи не протестират срещу един кабинет или едно селище. Те поставят условия, които, изпълнени така, както ги определят авторите им, биха сложили край на Израел като еврейска национална държава.

## Какво всъщност казва призивът от 2005 г.

На 9 юли 2005 г. коалиция от арабски групи отправя Призива на палестинското гражданско общество за BDS. Foundation for Defense of Democracies отбелязва трите му искания. Първо, прекратяване на това, което призивът нарича окупация и колонизация на „всички арабски земи“, и демонтиране на бариерата на Западния бряг. Второ, признаване на „пълно равенство“ за арабските граждани на Израел. Трето, „зачитане, защита и насърчаване на правата на палестинските бежанци да се завърнат в домовете и имотите си“, език, който призивът свързва с препоръка на Общото събрание от 1948 г. ([FDD](https://www.fdd.org/wp-content/uploads/2020/01/fdd-report-war-by-other-means-a-history-of-anti-israel-boycotts-from-the-arab-league-to-bds.pdf)).

Третото искане е ключът и западната публика рядко чува то да бъде обяснено. BDS третира завръщането, включително за по-късни поколения, претендиращи за статут на бежанци, като неподлежащо на договаряне право на влизане в Израел в рамките на линиите на примирието от 1949 г. Направете сметката. Позовавайки се на данни, публикувани на самия сайт на BDS, FDD отбелязва над 7,25 милиона души, описани като арабски бежанци, срещу около 6,7 милиона евреи и 1,9 милиона араби, които са израелски граждани. Омар Баргути, в собствената си книга, настоява за неограничено завръщане на всички, които претендират за този статут, включително потомците на напусналите през 1948 г. Заключението на FDD: такова завръщане би заменило демокрация с еврейско мнозинство с още една държава с арабско мнозинство. Баргути отхвърля демографското възражение като защита на това, което той нарича колониален ред. Това не е недоразумение. Това е спорът (FDD).

Първото искане също стига далеч отвъд Западния бряг. Призивът никъде не определя „всички арабски земи“. FDD отбелязва, че прекратяването на израелския контрол над „всички“ такива земи предполага, че израелският контрол е нелегитимен дори в рамките на линиите от 1949 г. Така че изтеглянето на Израел от района, който израелците наричат [Юдея и Самария](https://nazadocumentary.com/bg/blog/what-is-judea-and-samaria), не би било достатъчно според собствения тричастен тест на кампанията.

## Основателите, със собствените си думи

Омар Баргути, роден в Катар в семейство на араби, участва в създаването на Палестинската кампания за академичен и културен бойкот на Израел през 2004 г. и е основното публично лице на BDS ([Influence Watch](https://www.influencewatch.org/person/omar-barghouti/)). Палестинският национален комитет на BDS е създаден в Рамала през 2007 г., за да координира работата. Много изследователи проследяват стратегията на изолация още по-назад, до Форума на НПО на конференцията в Дърбан през 2001 г., който призовава за „пълна и цялостна изолация на Израел“ ([FDD](https://www.fdd.org/wp-content/uploads/2020/07/fdd-monograph-boykott.pdf)).

Баргути никога не е говорил загадъчно. Камарата на представителите на САЩ, в H. Res. 246 от 23 юли 2019 г., го цитира: „Ние се противопоставяме на еврейска държава в която и да е част от Палестина. Нито един палестинец, разумен палестинец, а не продал се палестинец, никога няма да приеме еврейска държава в Палестина“ ([Jewish Virtual Library](https://www.jewishvirtuallibrary.org/house-passes-resolution-opposing-boycott-against-israel-h-res-246)). Сборникът на същата библиотека с негови изказвания отбелязва, че решението с една държава би било „унитарна държава, в която по определение евреите ще бъдат малцинство“, и че ако бежанците се завърнат при условията на BDS, „палестинското малцинство ще стане палестинско мнозинство в това, което днес се нарича Израел“ ([JVL](https://www.jewishvirtuallibrary.org/bds-in-their-own-words)). Ахмед Моор, пишейки като застъпник на BDS, го казва с едно изречение: „BDS наистина означава края на еврейската държава.“ Никой не ги перифразира. Това са техните думи.

Антидефамационната лига използва тези данни, за да отдели BDS от натиска, насочен към договорено решение с две държави. Когато двама учени, определящи се като ционисти, подкрепят бойкота като начин да се спаси еврейска държава до арабска, Баргути ги отхвърля, защото се опитват да „присвоят“ BDS. В неговия разказ проблемът не е само присъствието на Израел след 1967 г. Проблемът е съществуването на Израел като еврейска държава ([ADL](https://www.adl.org/resources/article/think-twice-jumping-bds-bandwagon)).

## Резултати, обрати и икономическите данни

BDS има своите тактически победи: резолюции на студентски съвети, някои гласувания в църкви и синдикати, натиск върху културни зали и няколко корпоративни решения за дейности на Западния бряг. Тези епизоди са реални и движението ги рекламира. Те не са довели до изолацията, която призивът от 2005 г. изискваше. Историята на кампанията в Jewish Virtual Library заключава, че тя не е оказала влияние върху политиките на Израел и е имала незначителен ефект върху икономиката му, докато търговията между САЩ и Израел остава стабилна, с внос и износ общо над 38 милиарда долара за разглеждания период ([JVL](https://www.jewishvirtuallibrary.org/bds-movement)).

А кой плаща, когато тя проработи? Там, където фирми са преместили заводи, араби в Юдея и Самария понякога са губили работата си. SodaStream наема израелци и местни араби в обект на Западния бряг, след това премества производството в Негев, а BDS продължава да се цели в компанията и след преместването. Израелски служители и някои бизнес лидери посочват такива случаи като доказателство, че кампанията вреди на хората, които твърди, че представлява ([FDD](https://www.fdd.org/analysis/2020/01/20/war-by-other-means/)).

Академични асоциации са приемали бойкоти срещу Израел, включително гласуване на American Studies Association през 2013 г. Университетите в голямата си част отказват да ги последват: FDD отбелязва, че над 450 президенти на колежи и университети подписват изявление срещу академичните бойкоти през 2007 г., а Jewish Virtual Library отбелязва, че представители на не по-малко от 250 университета отхвърлят бойкотите срещу Израел или израелски академични институции (FDD). Дори председателят на Палестинската автономия Махмуд Абас казва в Южна Африка през 2013 г., че не подкрепя бойкот на самия Израел, като същевременно призовава другите да бойкотират селищата. Палестинската автономия и BDS не са един и същ проект (FDD).

## Защо правителствата го наричат дискриминационно

Западните правителства третират бойкотите на Израел, основани на националност, така, както третираха по-стария бойкот на Арабската лига: като дискриминация в търговията, а не като обикновено несъгласие. Jewish Virtual Library отчита 38 американски щата със закони, изпълнителни заповеди или резолюции, които възпират обществени поръчки с компании, бойкотиращи Израел, или инвестиции в тях. През 2023 г. Върховният съд на САЩ отказва да разгледа делото Arkansas Times v. Waldrip, оставяйки в сила решение на Осми апелативен окръг, че законът на Арканзас за декларациите на изпълнителите не нарушава Първата поправка, както е приложен в този случай ([JVL](https://www.jewishvirtuallibrary.org/anti-bds-legislation)). H. Res. 246 се противопоставя на BDS, като същевременно потвърждава правото на американците да критикуват всяко правителство, включително израелското, и е приета с 398 на 17 гласа на 23 юли 2019 г. ([JVL](https://www.jewishvirtuallibrary.org/house-passes-resolution-opposing-boycott-against-israel)).

Германският Бундестаг на 17 май 2019 г. приема резолюция, в която се казва, че „аргументите и методите на движението BDS са антисемитски“. Текстът казва, че тактиката на BDS „неизбежно поражда асоциации с нацисткия лозунг ‘Kauft nicht bei Juden!’“ — „Не купувайте от евреи!“ Гласуването е политическо, а не наказателен кодекс, и не е правно обвързващо (FDD). Най-висшият съд на Франция на 20 октомври 2015 г. потвърждава присъдите на активисти, призовали за бойкот на израелски стоки в супермаркет, като третира призива като подбуждане към дискриминация въз основа на национален произход ([AJC](https://www.ajc.org/news/how-france-made-boycotting-israeli-products-illegal)). Националните законодателни органи и съдилища не са третирали BDS като обикновено несъгласие.

Обвинението в дискриминация не зависи от заглушаването на критиката към израелската политика. То се основава на двоен стандарт и на крайна цел. От всички държави в света, обвинявани в злоупотреби, и от всички нации, определяни от един народ, BDS избира еврейската държава за икономическо и културно наказание и третира израелските университети, артисти и цивилни като законни мишени. H. Res. 246 посочва, че движението „не признава, а много от неговите поддръжници изрично отричат правото на еврейския народ на национално самоопределение“. Това е линията, която много правителства прокарват. Протестът срещу политика е нещо обичайно. Кампания, чиито основатели отхвърлят еврейския суверенитет „в която и да е част от Палестина“, е нещо друго.

## След 7 октомври

След 7 октомври 2023 г. линията стана невъзможно да бъде пропусната. В рамката на BDS клането, извършено от терористичната организация Хамас, и последвалата градска война станаха още основания за изолиране на Израел. FDD отбелязва, че кампанията възхвалява „оправданото използване на въоръжена съпротива срещу военните и цивилните на потисниците“, вместо да третира движение, посветено на прекратяването на Израел като еврейска държава, като пречка за мира ([FDD](https://www.fdd.org/analysis/2023/10/13/the-bds-campaign-embraces-hamas-massacre-and-the-world-will-remember/)). Ако искате данните за избора на цели на ЦАХАЛ от хората, които са го извършвали, а не обобщението на кампанията, гледайте [„Наза: Истинската история“](https://nazadocumentary.com/bg/film) и прочетете нашата бележка за [обвинението в геноцид](https://nazadocumentary.com/bg/blog/the-genocide-claim).

Тестът е прост: призивът от 2005 г. все още е в сила, така че го прочетете така, както е написан. След това попитайте всеки, който го подписва, коя част от Израел би оставил да стои. Баргути вече е отговорил: не „която и да е част“.